Между две царства
-
Код:kib92CS
Спомени от един живот на пауза
Автор: Сулейка Джауад
Превод от английски: Светлана Ахчийска
Редактор: Люси Варийска
Графичен дизайн: Красимира Деспотова
ISBN 978–619–271–060–6
Страници: 416
Размери: 140/200
Корица: мека
Дата на издаване: 05.08.2025
Ориентировъчни цени за доставка

Бърза поръчка без регистрация
Читателска номинация (2021) за любими мемоари и автобиография
„Между две царства“ привлича вниманието с разтърсващи мемоари за смъртоносна болест и лечение, проследяващи пътя на млада жена от диагнозата до ремисията. За щастие, пътят завършва с дълго пътешествие за пълно излекуване и активно себепознаване.
Наглед безобиден сърбеж и непосилна умора отвеждат току-що завършилата колеж Сулейка Джауад в лекарския кабинет, където чува присъдата си: „остра миелоидна левкемия“. Занизват се безкрайни 1500 дни на химиотерапия, клинично изпитване и костно-мозъчна трансплантация, в които смисъл и кураж ѝ вдъхва списването на рубриката „Живот на пауза“ за „Ню Йорк Таймс“.
След като оцелява, предприема 100-дневно 24 000-километрово пътешествие из Америка, за да се срещне с част от непознатите, писали ѝ в болницата. Научава, че огромна част от хората цял живот се реят между здравето и болестта.
„Между две царства“ е проникновена хроника на оцеляването и страстно, емоционално и вдъхновяващо изследване на повторното начало.
За автора
Сулейка Джауад е писател – лауреат на наградата Еми, лектор и активист.
Преболедувала от рядка форма на левкемия, работи в Президентската комисия на Барак Обама за борба с рака, а нейното застъпничество, репортажи и изказвания са представяни в Организацията на обединените нации, на Капитолийския хълм и на основната сцена на TED; в затвор с максимална сигурност и училище с две стаи в провинциална Монтана.
Родена е в Ню Йорк в семейството на баща тунизиец и майка швейцарка. Кариерните ѝ стремежи за чуждестранен кореспондент са прекъснати, когато на 22-годишна възраст е диагностицирана с левкемия. Започва да списва прочутата рубрика и видеопоредица „Живот на пауза“ за Ню Йорк Таймс от болничното легло и се превръща в опора на онези, които живеят с болести и хронични болки.
Когато не пътешества със своя микробус кемпер „Фолксваген“ от 1972 г. и осиновеното си куче Оскар, живее в Бруклин.